Все се чудя дали грешката беше в мен - да вярвам в бъдещето на страната ни и да се надявам, че има много други като мен и заедно ще успеем да променим мисленето на българина. Аз, както и много други млади хора, имах възможност да уча в чужбина, със стипендия и с надежда, че ако не на хубава позиция, то поне ще мога да изкарвам сносни пари и с по-черна работа. Отхвърлих този вариант мислейки си "трябва да сме тук, да помагаме нещата да се подобрят" и т.н.  Ето ме още тук, опитвайки се да развивам малък честен бизнес и опитвайки се да се развивам като мислене и като качества, следвайки докторантура. До тук го докарах, че и от двете неща не печеля, но за сметка на това трябва да се разправям с цоцащи от моите данъци (на фирмата, на служителите ми и данъка върху задължителното осигуряване като управител, въпреки че не получавам пари за това на практика) държавни чиновници, които, от своя страна, бесни на системата заради това, че тя ги е докарала до хапчета със зелена рецепта и ниска заплата, от която не могат да избягат, защото в частния бизнес и толкова няма да получават, се опитват да ме изнудват вдигайки ми скандали и изнудвайки ме. Тъй като репресивния чиновнически апарат е гладен, то лицата, отговарящи за района ни се сменят периодично, така че да може да те изнудват за нови неща (обикновено някаква стока, по-рядко пари) измисляйки ново основание. Така например аз вече чувам трети вид тълкование на един и същи член от една наредба, която така е написана, че да се тълкува по удобство. Напоследък срещам доста хора, които са осъдили държавата я за нарушени права, я за непредоставяне на информация, а други си изкарват прехраната като адвокати, които си прибират хонорари от спечелените дела от иначе елементарни случаи на чиновническа неграмотност. В крайна сметка го плащаме всички ние- данъкоплатците, но има ли друг начин да се борим? От утре си монтирам и микрофони към системата за видеонаблюдение, тъй като нещата, които чух днес от т.нар. "инспектори" щяха да са много атрактивен материал за предавания като "Господари на ефира", "Хрътките" и т.н. Това сякаш е най-добрият вариант да ги притиснеш и без да губиш време по съдилищата да защитиш интереса си - а той е да изкарваш някакви пари като задоволяваш потребностите на клиентите си. "Потребностите на клиентите" обаче изглежда, че са глупостите от учебниците, с които ни баламосват по време на следването. Тук си трябват връзки да има далавера - я някое ниско наемче на общински имот, я данъчен, който да ти оправя проблемите, я връзки из горните ешелони, че да се уредиш с някое проектче. А клиентите - кучета ги яли. Те пак ще си платят - кой чрез данъците, кой чрез абсурдните административни такси... И така - останах в България и ще трябва да си играя хорото, на което съм се хванал. Само трябва да се осъвършенствам в събирането на доказателства срещу репресивния държавен апарат. Извинявам се на всички добросъвестни държавни служители, които си вършат добре работата. И на мен не ми е лесно, че платих над 1000 лв. за нови касови апарати, заради гнилите ябълки, които не регистират оборотите си, така че напълно ви разбирам. Не е лесна и вашата...

pred sustata dilema.sega razbiram,tce reshenieto mi da buda navun tolkova godini e bilo pravilno.ne se ostaviaite na nostalgiata da vi vodi,kogato resheniata vi kasaiat jivota na tsialoto vi semeistvo i budesteto na detcata vi.uspeh)